На 25 септември Българската православна църква почита преп. Сергий Радонежки, чудотворец, и преп. Ефросиния Александрийска.

Две жития от различни епохи.

Две различни човешки истории.

Едната ни отвежда в руските земи през XIV век при един монах, който търси тишина и уединение, но постепенно около него се събира цяла духовна общност.

Другата ни връща в Александрия и в ранното християнско монашество при една млада жена, чието житие поставя пред съвременния читател не само вдъхновяващи, но и трудни нравствени въпроси.

И точно затова тези жития заслужават не само да бъдат преразказани, а и внимателно разбрани.

---

ПРЕПОДОБНИ СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ, ЧУДОТВОРЕЦ

От момчето Вартоломей до духовен отец на множество монаси

Откъде знаем житието на преп. Сергий?

При св. Сергий разполагаме с изключително ценен житиеписен източник.

Първият му житиеписец е преп. Епифаний Премъдри — монах, младши съвременник и ученик на светеца.

Епифаний съставя Житието на преп. Сергий около 1418–1419 г., приблизително двадесет и шест години след кончината му.

Той не пише векове по-късно, а принадлежи към същата монашеска среда и събира сведения от хора, които лично са познавали Сергий.

Първоначалната редакция на Епифаний не е достигнала до нас като напълно самостоятелен ръкопис. През XV век текстът е преработван от Пахомий Логофет и така житийната традиция постепенно се разширява.

Затова, когато четем житието на Сергий, можем сравнително уверено да говорим за много ранно и близко до самия светец свидетелство, макар че и тук трябва да различаваме първоначалното ядро от по-късните добавки.

Момчето Вартоломей

Преди монашеския си постриг Сергий се казвал Вартоломей.

Житието го представя като син на благочестивите Кирил и Мария.

Един от най-известните епизоди от детството му е свързан с учението.

Докато братята му напредвали, Вартоломей трудно се научавал да чете.

Той страдал от това.

Молел се.

И желаел не просто да бъде „добър ученик“, а да може да разбира Свещеното Писание.

Срещата със стареца

Според Епифаниевото житие един ден момчето срещнало непознат монах.

Вартоломей споделил с него своята болка — че иска да се учи, но не успява.

Монахът се помолил за него и му дал частица от просфората.

След този момент житието разказва, че Вартоломей започнал да напредва в четенето и разбирането.

Това не е смисълът на разказа.

Смисълът му е по-дълбок.

Вартоломей не превръща своята слабост в присъда над себе си. Той продължава да желае знанието, да се моли и да търси Бога.

Почитта към родителите

Вартоломей желаел монашески живот още като млад.

Но според житието той не тръгнал веднага.

Останал при родителите си.

Едва след тяхната кончина предприел окончателно пътя към монашеството.

И тук житието показва не само силното му лично призвание, но и неговото отношение към родителите.

Пътят към пустинята

Заедно с брат си Стефан Вартоломей се оттеглил в усамотена гориста местност.

Там била построена малка църква, посветена на Светата Троица.

По-късно брат му напуснал суровия пустинен живот, но Вартоломей останал.

При монашеския постриг получил името Сергий.

Той търсел самота.

Но постепенно започнали да идват други хора.

Искали да живеят около него.

Искали да се учат от него.

Така около човека, който не тръгнал да създава голяма институция, постепенно възникнала монашеска общност.

Игуменът, който служи

Преп. Сергий става игумен.

Но житийната традиция не го представя като човек, който използва положението си, за да бъде обслужван.

Той работи.

Служи.

Носи бедни дрехи.

Приема отговорността за хората около себе си.

Как преп. Сергий започва да бъде почитан като светец?

Преп. Сергий умира през 1392 г.

Неговото почитане започва сравнително скоро след кончината му.

Житието на Епифаний е съставено около 1418–1419 г., а през 1422 г. са открити мощите му.

Историческите изследвания отнасят общоцърковното му прославяне приблизително към периода 1448–1461 г., преди известните Московски събори от 1547 и 1549 г.

Тук вече виждаме постепенно преминаване към по-организирано църковно признаване, различно от начина, по който са били почитани много от светците на ранната Църква.

Какво казва Светото Писание?

Св. Сергий живее повече от хилядолетие след апостолската епоха, затова Библията не разказва неговата биография.

Но животът му естествено се свързва с Христовите думи:

И с апостолското учение за плода на Светия Дух — любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост и въздържание.

Какво ни учи преп. Сергий?

Първо:

Не превръщай слабостта си в присъда.

Момчето, което трудно се научава да чете, не остава завинаги „детето, което не може“.

Второ:

Не търси духовен авторитет, за да властваш над другите.

Сергий става отец на множество монаси именно чрез служението и смирението си.

Трето:

Истинската общност не се събира само около силна личност, а около обща посока към Бога.

Тропар на преп. Сергий – глас 4

Съвременен български превод

Кондак на преп. Сергий – глас 8

Съвременен български превод

Особено силен е образът:

„небесен човек и земен ангел“

Това не означава, че светецът престава да бъде човек.

Църквата вижда в преобразения човешки живот свидетелство за това какво може да извърши Божията благодат в човека.

Молитвено обръщение

Има ли канон?

Да.

В Минея за 25 септември са засвидетелствани два канона към преп. Сергий Радонежки:

Първи канон – глас 8.

Втори канон – глас 1.

Пълните канони могат по-късно да бъдат представени отделно като специален православен материал на „Издателство Творец“.

Има ли акатист?

Да.

В руската православна традиция съществуват акатисти към преп. Сергий Радонежки. 

---

ПРЕПОДОБНА ЕФРОСИНИЯ АЛЕКСАНДРИЙСКА

Житие на силно призвание – и на трудни въпроси

Преп. Ефросиния Александрийска – православно иконографско изображение от изданието „Жития святых“ (1903–1911 г.). Обществено достояние.

Откъде знаем нейното житие?

Тук ситуацията е много различна от тази при св. Сергий.

Нямаме житие, написано от човек, за когото можем да кажем, че лично е познавал Ефросиния.

Най-ранният запазен житиеписен разказ е анонимното гръцко „Житие на Ефросиния Александрийска“, известно в научния каталог Bibliotheca Hagiographica Graeca като BHG 625–625b.

Съвременните изследвания датират съставянето му приблизително в края на VI или началото на VII век.

Това е след времето, в което традицията поставя живота на Ефросиния през V век.

До наши дни са запазени повече от петдесет средновековни гръцки ръкописа на тази житийна традиция.

Житието се разпространява широко и е превеждано на различни езици.

Дъщерята на Пафнутий

Според древната житийна традиция Ефросиния живяла в Александрия.

Била единствено дете на заможно християнско семейство.

Майка ѝ починала рано и тя била отгледана от баща си Пафнутий, който бил вярващ човек и поддържал отношения с монашеска обител.

Когато Ефросиния пораснала, баща ѝ подготвял нейния брак.

Но тя желаела монашески живот.

Решението да напусне

Житието разказва, че Ефросиния раздала част от притежанията си и напуснала бащиния дом.

Страхувала се, че ако отиде в женски манастир, баща ѝ лесно ще я открие и ще я върне.

Затова се представила като мъж — според житийната традиция под името Смарагд — и постъпила в мъжка обител.

Там прекарала много години в аскетичен живот.

Различните ръкописни традиции не са напълно единни относно точната продължителност на престоя ѝ. Това е още една причина да не представяме всяка цифра от житието като несъмнен исторически факт.

Бащата, който търси дъщеря си

Една от най-силните и най-трудните части на житието е страданието на Пафнутий.

Той не знаел какво се е случило с дъщеря му.

Търсел я.

Скръбта му била голяма.

В житийния разказ той дори идва в същата монашеска обител, където живее Ефросиния под името Смарагд.

И разговаря с нея.

Тя го утешава.

Но не му казва коя е.

Едва когато усеща приближаването на смъртта си, Ефросиния разкрива истината на своя баща.

Според житието след нейната кончина Пафнутий раздава имуществото си и сам избира монашеския живот.

Този въпрос не трябва да бъде заобикалян.

Напротив.

Той е един от най-важните въпроси, които един съвременен читател може да зададе.

На пръв поглед виждаме няколко сериозни нравствени проблема:

Ефросиния прикрива самоличността си.

Напуска дома си тайно.

Баща ѝ страда.

Тя разговаря с него, без да му разкрие, че е неговата дъщеря.

Как това се съчетава със заповедта:

„Почитай баща си и майка си“?

И как се съчетава с християнското отношение към истината?

Църквата не ни казва да копираме всяко действие на светеца

Житието на един светец не е списък от инструкции.

Фактът, че Църквата почита даден човек като светец, не означава:

Православната традиция не учи децата:

„Ако родителите не са съгласни с теб, изчезни.“

Не учи:

„Лъжата е позволена, ако смяташ целта си за духовна.“

И не учи жените:

„За да бъдете святи, трябва да се представяте за мъже.“

Това не е поуката на житието.

Но не е ли това непослушание към баща ѝ?

Почитта към родителите е Божия заповед.

Но православното разбиране не превръща волята на родителя в абсолютна власт над целия живот на пълнолетното му дете.

Родителят трябва да бъде почитан.

Но родителят не може да реши вместо човека дали той непременно трябва да встъпи в брак или да избере монашество.

Сам Христос поставя верността към Бога над всяка друга човешка връзка.

Това обаче не премахва нравствения въпрос за начина, по който Ефросиния осъществява своя избор.

Няма нужда да твърдим, че действията ѝ не причиняват болка.

Житието само показва тази болка.

Пафнутий страда.

Точно това прави историята нравствено сложна.

А прикриването на самоличността?

Да — според житието Ефросиния действително прикрива самоличността си.

Не е необходимо да наричаме това „добродетел“, само защото го откриваме в житие на светица.

По-зряло православно четене е:

Тя почита това, което разпознава като основна духовна посока на живота ѝ:

желанието да принадлежи на Христос;

аскетичния подвиг;

целомъдрието;

молитвата;

отричането от богатството;

постоянството.

Какво всъщност възпява Църквата?

Когато погледнем тропара, кондака, икоса и канона към преп. Ефросиния, центърът не е:

„Тя измами баща си.“

Не е:

„Тя се облече като мъж и затова е свята.“

Богослужението поставя ударението върху:

вземането на Кръста;

следването на Христос;

целомъдрието;

отказа от преходното богатство;

борбата със страстите;

желанието за небесния живот.

Самата служба за 25 септември съдържа канон на глас 5, приписан на химнографа Йосиф.

Църквата не предлага за подражание костюма или тайната самоличност. Предлага за подражание устремеността към Христос.

Как се е стигнало до това Ефросиния да бъде почитана като светица?

Тук трябва да забравим за момент съвременната представа за канонизация:

комисия;

досие;

определен брой доказани чудеса;

решение на конкретна дата.

При древните светци процесът често е бил съвсем различен.

През първото хилядолетие не е съществувал единен формален обред на канонизация като в по-късните векове.

Християните започвали да пазят паметта на определени мъченици, подвижници и праведници.

Отбелязвали деня на тяхната кончина.

Почитали паметта им.

Молели се за тяхното застъпничество.

Постепенно паметта им влизала в богослужебния живот на Църквата.

И още нещо много важно:

Православната църква не изисква определен брой чудеса, за да бъде един човек признат за светец.

Чудесата могат да бъдат свидетелство, но не са математическа процедура.

Основното е животът, в който Църквата разпознава вярност към Христос и действие на Божията благодат.

Какви са документалните следи за почитта към Ефросиния?

Именно тук историята става особено интересна.

Нейното житие е съставено вероятно още в края на VI или началото на VII век.

То се разпространява широко.

Запазени са повече от петдесет средновековни гръцки ръкописа.

До края на IX–X век паметта на Ефросиния вече е включена в Константинополския синаксар на 25 септември.

Тя присъства и в Типикона на Великата църква в Константинопол.

По-късно е включена и в Минология на император Василий II.

В Студийско-Алексиевския Типикон от 1034 г. вече се отбелязва конкретно богослужебно песнопение за нея.

В славянските Минеи от XI–XIII век вече има последование с канон, стихири и седален.

Това е важно историческо свидетелство.

Не можем да посочим:

„Ефросиния е канонизирана на еди-коя си конкретна дата.“

Такъв документ не е известен.

Значи кой я е „избрал“ за светица?

Не можем да посочим един човек.

Нито една комисия.

Нито едно заседание.

При Ефросиния виждаме постепенно църковно приемане.

Нейното житие се разпространява.

Паметта ѝ се пази.

Името ѝ влиза в календарите.

Съставят се богослужебни песнопения.

Чества се ежегодно.

Почитта преминава от едно място към други поместни църкви и през вековете се установява като част от православната традиция.

А има ли чудеса?

Тук също трябва да сме точни.

Не разполагаме с древен документален списък от типа:

„Св. Ефросиния извършила точно определен брой чудеса.“

Не знаем такъв брой.

И не е известно Църквата да е казала:

„След като проверихме определен брой чудеса, сега я обявяваме за светица.“

Но в житийната традиция има едно много конкретно посмъртно чудо.

Чудото с монаха и изцелението на окото

След смъртта на Ефросиния, според житийния разказ, монасите се събрали около тялото ѝ.

Сред тях имало монах, който виждал само с едното око.

Житието разказва, че когато той с почит се приближил до нея, получил зрение и с другото око.

Този разказ е запазен в житийната традиция и продължава да се предава в по-късните житийни сборници.

Затова най-коректно е да кажем:

„Според древната житийна традиция след кончината на преп. Ефросиния монах с увредено зрение получил изцеление.“

Това е честно и към вярата, и към историята.

Тогава защо Ефросиния е светица?

Църквата я почита като преподобна заради онова, което през вековете е разпознала като сърцевина на нейния живот:

пълното обръщане към Христос;

аскетичния подвиг;

молитвата;

целомъдрието;

отказа от богатството;

постоянството в монашеското призвание.

Трудните решения в житието не трябва да бъдат прикривани.

Но не трябва и автоматично да бъдат превръщани в норма за подражание.

Какво ни учи Църквата чрез това житие?

Може би най-зрелият начин да прочетем живота на Ефросиния е не:

„Направи точно това, което е направила тя.“

А:

„Попитай себе си какво в нейното житие Църквата е разпознала като свято.“

Не маскировката.

А решителността.

Не причинената болка.

А вярността към призванието.

Не бягството само по себе си.

А отказът преходното богатство да стане господар на живота.

И точно затова житията трябва да се четат с духовно разсъждение, а не механично.

Тропар на преп. Ефросиния – глас 8

Съвременен български превод

Кондак на преп. Ефросиния – глас 2

Съвременен български превод

Молитвено обръщение

Има ли канон?

Да.

В Минея за 25 септември има канон към преп. Ефросиния Александрийска:

глас 5;

творение на химнографа Йосиф.

Пълният канон може по-късно да бъде подготвен като отделен православен материал.

Има ли акатист?

Да.

Съществува акатист към преп. Ефросиния Александрийска. Пълният текст може да бъде разгледан отделно, когато бъде подготвена специална публикация или книжка.

---

Какво свързва преп. Сергий и преп. Ефросиния?

Живеят в различни страни.

Разделят ги векове.

Житията им са напълно различни.

Но и двамата поставят пред нас един въпрос:

Какво стои в центъра на живота ми?

Сергий постепенно оставя света и търси Бога в тишината.

Ефросиния оставя богатството и подготвения за нея живот.

При Сергий виждаме особено силно смирението и служението.

При Ефросиния — решимостта и аскетичния избор.

А и двете жития ни напомнят, че духовният живот не е само чувство. Той предполага решения.

Какво ни учи този ден за православния живот?

За молитвата

Молитвата не премахва непременно всяка трудност.

Но тя може да промени начина, по който преминаваме през нея.

За смирението

Смирението не означава да смятаме себе си за нищо.

Означава да не превръщаме собственото си аз в център на света.

За призванието

Не всеки човек е призван към един и същи път.

Бракът е благословен път.

Монашеството също е благословен път.

Нито един от тях не трябва да бъде насилствено налаган.

За свободата

Християнската свобода не е просто:

„Правя каквото поискам.“

Тя е свободата да избереш доброто и да понесеш отговорността за избора си.

За четенето на житията

Светците не са герои от приказки.

Житията не са инструкции за буквално копиране.

Те трябва да бъдат четени с вяра, разум, историческа честност и духовно разсъждение.

---

Източници и редакторска бележка

За това кои светии почита Българската православна църква на 25 септември, водещ източник е официалният календар на Българската патриаршия.

За преп. Сергий Радонежки основен житиеписен източник е ранната традиция, свързана с неговия ученик и младши съвременник преп. Епифаний Премъдри, който съставя Житието около 1418–1419 г.

За преп. Ефросиния Александрийска е използвана древната гръцка житийна традиция BHG 625–625b, както и историческите сведения за присъствието на нейната памет в Константинополския синаксар, Типикона на Великата църква и по-късните славянски Минеи.

Разказът за изцелението на монаха е представен като житийно свидетелство, а не като независимо медицински доказано събитие.

При обяснението как древната Православна църква е разпознавала светците е важно да се помни, че през първото хилядолетие не е съществувала единна формална процедура, сравнима със съвременните канонизационни процеси.

Чудесата не са задължително условие или фиксиран брой, чрез който човек автоматично се признава за светец.

Богослужебните сведения за каноните са:

преп. Сергий Радонежки – канони на глас 8 и глас 1;

преп. Ефросиния Александрийска – канон на глас 5, творение на Йосиф.

---

За рубриката

„Православен календар – светците и празниците днес“

В тази рубрика на „Издателство Творец“ не само отбелязваме кой светец почита Църквата.

Търсим най-ранните достъпни житийни свидетелства.

Разграничаваме Свещеното Писание, църковното Предание, житийната традиция и онова, което исторически може да бъде независимо потвърдено.

Разглеждаме богослужебните текстове.

Не прикриваме трудните въпроси.

И не превръщаме житията в приказки, в които всяко действие трябва непременно да бъде оправдано.

Защото почитта към светците не означава отказ от разума.

Тя е покана да видим как Църквата през вековете е разпознавала човешки животи, обърнати към Бога, и да попитаме:

Какво от техния пример действително сме призвани да вземем със себе си днес?