Моята количка
Вашата кошница е празна!
Възлюбеният Христов ученик и апостолът на любовта
На 26 септември Православната църква чества Успението на св. апостол и евангелист Йоан Богослов – един от дванадесетте Христови апостоли, възлюбения ученик на Спасителя и свидетел на едни от най-съкровените събития от земния живот на Иисус Христос.
Името на св. Йоан остава завинаги свързано с любовта, верността, истината и близостта до Бога. В неговото Евангелие и послания отново и отново се разкрива една от най-дълбоките истини на християнството – че човекът не може истински да познае Бога, ако не се учи да обича.
Св. Йоан бил син на Зеведей и Саломия и брат на св. апостол Яков Зеведеев. Двамата братя били рибари, когато Христос ги повикал да Го последват.
Те оставили предишния си живот и тръгнали след Него. Йоан станал един от най-близките Христови ученици. Заедно с Петър и Яков присъствал при особено важни моменти от служението на Спасителя.
Майката на Йоан и Яков – Саломия – е сред жените, които според евангелското и църковното предание следвали Христос и Му служели. В част от християнското предание тя се свързва роднински и със семейството на Пресвета Богородица.
Особено дълбока е връзката между св. Йоан и Божията Майка. Когато Христос бил на Кръста, до Него останали Пресвета Богородица и възлюбеният ученик. Именно тогава Спасителят поверил Своята Майка на ученика, а ученика – на Нея.
Църквата разпознава в този възлюбен ученик св. Йоан Богослов. От този момент той приел грижата за Божията Майка като свое свещено задължение.
Йоан имал по-голям брат – св. апостол Яков. Христос нарекъл двамата братя „синове на гръмотевицата“ – свидетелство за силния им и пламенен характер.
Но в живота на Йоан виждаме как пламенността постепенно се преобразява в дълбока духовна любов, търпение и мъдрост. Това е една от красивите поуки на неговия живот: Бог не унищожава силата в човека, а я преобразява.
Църковното предание свързва със св. Йоан четвъртото Евангелие и трите съборни послания на св. апостол Йоан.
Неговото Евангелие започва с едни от най-величествените думи в Новия Завет, насочващи човека към тайната на Божието Слово и към Христос като истинска Светлина.
А в посланията му особено силно присъства призивът към любов. За св. Йоан любовта не е само чувство. Тя е начин на живот, вярност, грижа, истина и отговорност към другия.
В Евангелието според Йоан намираме и един от най-въздействащите разкази за св. Мария Магдалина. Тя е сред онези, които остават близо до Христос в дните на страданието, а след Възкресението именно тя отива при гроба и става свидетел на великата вест.
Така в Йоановото Евангелие се срещат образите на верността, скръбта и надеждата – човешкото страдание не е последната дума, когато човек остава обърнат към Бога.
Православното предание свързва св. Йоан и с остров Патмос, където той бил изпратен на заточение. Именно там се свързва написването на Откровението на св. Йоан Богослов – Апокалипсиса, последната книга на Новия Завет.
Това не е книга, която трябва да бъде четена единствено като разказ за бедствия. В сърцевината ѝ стои надеждата: злото няма последната дума, а Божията победа е окончателна.
В православното предание особено място заема Прохор – ученик и спътник на св. Йоан. Преданието разказва, че той придружавал апостола и записвал част от думите, които Йоан му диктувал.
Този образ ни напомня, че духовното дело рядко се извършва напълно само. До учителя често стои ученикът, до словото – онзи, който го пази, а до свидетелството – човекът, който го предава на следващите поколения.
Св. Йоан достигнал дълбока старост и според църковното предание останал последният жив от непосредствените Христови апостоли.
Българската православна църква предава древното житийно предание, че когато настъпил краят на земния му живот, св. Йоан отишъл със своите ученици край Ефес. Там било приготвено място за неговото погребение.
По-късно християните отворили гроба, но не намерили тялото му. От древност с неговия гроб били свързвани и свидетелства за чудеса и изцеления.
Да останем верни.
Не само когато е лесно, а и когато верността има цена.
Да се учим да обичаме.
Не само с думи, а с присъствие, грижа и дела.
Да се грижим за поверените ни хора.
Христос поверява Своята Майка на Йоан и така ни показва колко свята може да бъде отговорността за другия.
Да не губим надежда.
Дори когато светът изглежда несигурен, християнската вяра сочи към светлина отвъд страха.
Да пазим мира в дома.
Любовта започва от най-близките – от начина, по който говорим, слушаме, прощаваме и се отнасяме един към друг.
Господи, научи ни да бъдем по-търпеливи един към друг, да слушаме преди да осъждаме, да прощаваме преди да се отдалечим и да пазим любовта дори когато думите не идват лесно. По молитвите на св. апостол и евангелист Йоан Богослов дарувай мир на домовете ни и съгласие между близките ни. Амин.
Според календара на Българската православна църква за празника са посочени:
Утринно Евангелие: Йоан 21:15–25
Апостол: 1 Йоан 4:12–19
Литургийно Евангелие: Йоан 19:25–27
Нека любовта ни не бъде само дума.
Нека я превръщаме в присъствие, внимание, вярност и грижа – в семейството, между родители и деца, между близки и приятели, във всеки дом, в който има нужда от повече разбиране и мир.